MREADZ.COM. Чтение онлайн электронных книги.

Шадоус Фол-Саймън Грийн. Читать онлайн книгу

Шадоус Фол-Саймън Грийн. Читать онлайн книгу. Электронная библиотека, книги всех жанров

Реклама:

назад. Тълпата от хора се раздели на две и пред тях се появи голям боксер с било петно на челото.

— Това той ли е, Ейдриън?

— Принс!

Кучето вирна уши като чу момчето да го вика по име, хвърли се стремглаво напред и заподскача около него като малкото кученце, криещо се в този огромен пес. Ейдриън Стоун, шестгодишен сега, най-после щастлив, се затича с кучето и изчезна в тълпата.

Рия се изправи на крака, тръсна глава и се усмихна леко. Де да можеха всичките й проблеми да бъдат разрешени така лесно. С крайчеца на окото си зърна, че някой й маха с ръка, огледа се и видя шериф Ричард Ериксон да си проправя път към нея. Тя изпъшка тихичко и се запита какво ли се бе объркало този път. През последните дни определено й се струваше, че Ричард я издирва единствено когато има неразрешим проблем, стоварва й го, обръща му гръб и изчиства съвестта си. Невинаги бе било така. Някога бяха приятели, вероятно все още бяха, ако поразтеглим малко понятието. Тя се постара лицето й да не издаде мислите й и кимна резервирано на Ериксон, когато той се приближи.

Шерифът бе висок, широкоплещест мъж в средата на трийсетте, с тъмна коса и още по-тъмни очи. Бе красив, такова впечатление оставяше, а огромната му мускулеста фигура правеше присъствието му заплашително. Не че Рия някога допускаше да бъде сплашена от Ериксон или който и да е друг. Усмихна му се леко, той кимна спокойно в отговор, сякаш случайно се бе озовал на пътя й.

— Здравей, Рия. Много си елегантна, както винаги.

— Благодаря ти, Ричард. Ти си си същият.

Той не се усмихна. Вместо това погледна към тълпата замислено, господарски.

— Добро присъствие, Рия. Повечето хора са тук тази нощ.

— Надявам се — отвърна тя. — В крайна сметка е време за Карнавал. От малкото поводи през годината, когато се събираме да разпуснем и да се отърсим от проблемите си. Нощ като тази помага повече от дузина сеанса на диванчето на психолога. Но ти не вярваш във фриволните неща като забавите, нали?

— Не и когато аз съм този, който трябва да пази мира и спокойствието и да разчиства след това. Аз трябва да държа под око пияните, заговорниците, смутителите на реда и да следя паранормалните да не уреждат стари сметки. По дяволите, половината общност носи рани и жажда за мъст от времето преди да дойдат тук, а с магията на този град, освободена и развихрена тази нощ, все едно хвърляш фойерверки в буен огън. Карнавалът е опасно време да се разхождаш със спомените си. Не знаеш кой може да нахлуе.

Рия сви рамене.

— Водили сме този разговор и преди, Ричард, и без съмнение ще го водим отново. И двамата имаме право или пък грешим, но в крайна сметка такъв си е Шадоус Фол. Каквото и да говорим или да мислим, празненства като Карнавала са необходими тук. Те са предпазна клапа, отдушник, най-безболезненият начин да изпуснеш парата преди напрежението да е станало огромно. Безпокоиш се твърде много, Ричард. Градът е в състояние да се грижи за себе си.

— Да — съгласи се Ериксон. — Вероятно е така. Но градът прави онова, което е най-добро за него, а не за хората, които живеят тук. Ние сме между тях и града и това е единственото, което прави живота тук поносим. Хората не са създадени да живеят толкова близо до магията — тя изважда на бял свят не само най-доброто, но и най-лошото у всеки.

Рия го изгледа замислено.

— Не мога да повярвам, че просто си стоим тук и бъбрим за разнообразие. Сигурен ли си, че няма някой потресаващ извънреден случай, който да ми стовариш ненадейно и да се отървеш?

Ериксон се усмихна леко, но очите му останаха безизразни.

— Всичко изглежда наред. Поне дотолкова, доколкото това е възможно в Шадоус Фол. Имам обаче лошо предчувствие за тази вечер и то не ме напуска. Дори става по-зле. Забеляза ли колко много паранормали са излезли тази нощ, дори и тези, които не биха се появили, освен в случай на божествена намеса? Видях физиономии, които си мислех, че никога няма да срещна, и някои, за които смятах, че са просто слухове.

— Какво правят? — попита Рия и се намръщи.

Опита се да се огледа наоколо незабелязано.

— Нищо — отвърна Ериксон. — Просто… чакат. Чакат нещо, което ще се случи. Можеш да доловиш как очакването е нажежило въздуха, щом ги доближиш. Нещо е тръгнало към Карнавала, Рия. Нещо лошо.

Рия се намръщи и се взря открито и гневно в тълпата наоколо. Макар и да не й се искаше да признае, шерифът имаше право. Нещо се носеше из въздуха. Твърде много тревожни погледи, престорени усмивки и смях, който отекваше пресилено високо и продължително. Нищо специално, нищо осезаемо, просто… нещо си. Рия потръпна неволно от ужас и се опита да превъзмогне нарастващия порив да погледне през рамо дали някой не я дебне там. Пое дълбоко въздух и решително се отърси от мисълта. Нямаше нищо тревожно. Беше само в мислите им. Тя се чувстваше напълно щастлива на Карнавала, преди да се появи Ричард и да я зарази със своята параноя. Мътните я взели, ако допусне да й провали вечерта.

Огледа се наоколо към тълпата да открие повод да промени темата и се усмихна иронично, когато погледът й попадна на Ленард Аш, който разговаряше оживено с една бронзова глава върху пиедестал. Естествено, щом всички други бяха наизлезли, логично е и той да е тук. Някога тя, Аш и Ериксон бяха близки приятели, толкова близки, че на практика бяха като семейство. Ала нещата се промениха, както обикновено става, независимо дали желаем това или не. Ериксон

Яндекс.Метрика