MREADZ.COM. Чтение онлайн электронных книги.

Шадоус Фол-Саймън Грийн

Шадоус Фол-Саймън Грийн. Описание произведения. Читать онлайн книгу. Электронная библиотека, книги всех жанров

Реклама:

Шадоус Фол
image
Информация о произведении:

Автор: Саймън Грийн,

Жанр: Современная проза,

Серия: ,

Издательство: ,

Язык: bg

Саймън Грийн е сред най-известните съвременни британски автори на фентъзи и фантастика, с богат и респектиращ опит в жанровата литература. Роден през 1955 г. в английския град Брадфорд на Ейвън, днес е едно от утвърдените имена в бранша с десетки бестселъри зад гърба си. Внушителни легенди и могъщи митични образи се преплитат във великолепния роман Шадоус Фол, признат за един от абсолютните върхове в творчеството на автора. Шадоус Фол е предопределен да бъде бойното поле между разума, вярата и човешкото въображение. Разбира се, с такива обитатели градът далеч не страда от липса на проблеми, към които се прибавя и появата на мистериозен сериен убиец. Кметът Рия Фрейзиър, възкръсналият Ленард Аш, шерифът Ричард Ериксон, рокаджията и елфически бард Шон Морисън и Джеймс Харт, чието завръщане в града е отключило древно пророчество, трябва да спрат психопата, както и да се справят с безпрецедентното нахлуване на опустошителна армия от озверели фанатици… Комиксови и анимационни герои, които никога не са били на върха на славата, се смесват с рокендрол звезди, напуснали ни твърде млади. Нощем из парка бродят свирепи динозаври, а ходът на града се направлява от безмълвни човекоподобни роботи и надареното със зловеща сила плашило на име Джак Феч… Ала всичко си е в реда на нещата — това все пак е Шадоус Фол, където някой да се върне от мъртвите се приема просто за досадна подробност. Шадоус Фол — изумителен и магичен, невидим за простосмъртните град, където предания, хора, вещи и всякакви твари отиват, за да изживеят дните си, след като вече никой не вярва в тях.
Шадоус Фол-Саймън Грийн

      Саймън Грийн

      Шадоус Фол

      Героите на книгата

ЛЕНАРД АШ: завърнал се от света на мъртвите

РИЯ ФРЕЙЗИЪР: кмет на Шадоус Фол1, политик

РИЧАРД ЕРИКСОН: шериф на Шадоус Фол; дипломатичността не му е присъща

СУЗАН ДЮБОА: приятел в нужда

ДЖЕЙМС ХАРТ: завърнал се в Шадоус Фол след двадесет и пет годишно отсъствие

ДОКТОР НАТАНИЕЛ МИРИН: търси отговори за живота и смъртта

ШОН МОРИСЪН: в предишни времена велик рокаджия

ЛЕСТЪР ГОЛД: Тайнственият отмъстител2

МАДЕЛИН КРЕШ: пънкарка с татуировка „МРАЗЯ“ по кокалчетата на двете ръце

ВРЕМЕТО3: достолепен старец, символ на сезоните и на годините. Безсмъртен в известен смисъл

ОТЕЦ ИГНАТИЙ КАЛАХАН: изключително набожен човек

ДЕРЕК И КЛАЙВ МАНДЕРВИЛ: служители на гробището, гробари

БРУИН БЕЪР4: любимият герой и приятел на всяко дете

СИЙ ГОУТ5: приятел на Бруин, ничий любим герой

ОБЕРОН: крал на елфите и феите

ТИТАНИЯ: кралица на елфите и феите

ПЪК6: единственият несъвършен елф

ПОЛИ КЪЗИНС: не е с всичкия си

УИЛЯМ РОЙС: върховен главнокомандващ на Воините на Кръста

ПИТЪР КОЛДЪР: воин, видял светлината

ДЖАК ФЕЧ: плашило

Съществува град, където мечтите отиват, за да умрат. Място, където кошмарите свършват, а надеждата намира покой. Където всички истории стигат до своя край, всички дирения приключват и всяка изгубена душа най-после намира пътя си към дома. Винаги е имало такива места, разпръснати навсякъде из тъмните кътчета на света, но с годините, с напредъка на науката и залеза на вълшебствата, много чудеса напуснаха света, а потайните кътчета станаха рядкост. Сега съществува единствено малкото градче Шадоус Фол, закътано Бог знае къде и незабелязано от днешния свят. Малко пътища водят натам, а още по-малко водят навън. Няма да намерите Шадоус Фол на никоя карта, но той е там и ви очаква в случай, че ви е много необходим.

В него може да откриете всевъзможни неща. Има врати, които могат да ви отведат навсякъде — към земи, които вече не съществуват, и светове, които някой ден могат да се появят. Странни хора и още по-странни създания бродят из ширналите се улици редом с всички онези, които някога сте познавали или пък сте се надявали никога повече да не се наложи да срещнете. В това отдалечено градче майки и бащи могат да намерят изгубените си деца, а порасналите деца могат отново да открият своите родители, да поправят стореното от грубите думи и гневно мълчание, да излекуват старите незабравени рани. В Шадоус Фол може да намерите възмездие или да получите прошка, да откриете стари приятели или врагове от детството, любов и надежда или пък втори шанс. Такова място е то.

Но най-вече е градче, където хората отиват, за да умрат. Хора и други твари. Шадоус Фол е гробище за свръхестественото, където хора, създания, идеи и истории отиват да умрат, щом никой вече не вярва в тях. Онова, в което вярват достатъчно силно, има някакво присъствие, някакъв живот, който продължава дори когато вярата вече си е отишла. За такива неща няма място в реалния свят. Затова те тръгват, минават сред сенките на града и по задните улички, които никой вече не използва, докато най-после пристигнат в Шадоус Фол. Там пристъпват през Вратата към вечността и светът завинаги забравя за тях. Или пък могат да си останат в Шадоус Фол, да станат реални, да остареят и да умрат от естествена смърт.

Поне такава е идеята. Реалността, както обикновено, е много по-сложна.

      1.

      Карнавал

Отново е времето на Карнавала в Шадоус Фол. Време за празненства, пирове, паради и панаири, вълшебници, костюми и чудеса. В края на града по целия Лампкин Хил се бяха появили палатки и сергии — сякаш по чудо изникнали за една нощ като гъби, от които те спохождат неспокойни сънища, щом ги изядеш. Свиреха оркестри, двойки танцуваха, децата тичаха и крещяха сред веселите тълпи, толкова преизпълнени с щастие и възбуда, че им се струваше, че всеки миг ще експлодират и ще обсипят всички хора с див възторг и жизнерадост.

Беше ранна вечер в средата на ноември, сумрачното небе бе достатъчно притъмняло, за да се откроят светещите хартиени фенери и припламващите от време на време фойерверки. Свеж ветрец развяваше знамена, флагчета и дамски рокли, разнасяше мирис на барбекю и печени кестени из прохладния нощен въздух, в който се долавяше острия мраз на приближаващата зима. Различни мелодии се подемаха и замираха, никога в дисхармония, неизменно в съзвучие.

Бе време да празнуваш живота и това, че живееш; време за последно сбогом за преминаващите през Вратата към вечността, за утеха на тези, които оставаха след тях или онези, на които все още им липсваше смелостта да се доближат до нея. Дори и онези, които са само отчасти живи, пак изпитваха боязън от безвъзвратния мрак, от последното тайнство. Никога не е имало принуда, никой не е бил пришпорван. Вратата винаги си е съществувала

Читать далее
Яндекс.Метрика