MREADZ.COM. Чтение онлайн электронных книги.

Чуждо влияние-Джил Хатауей

Чуждо влияние-Джил Хатауей. Описание произведения. Читать онлайн книгу. Электронная библиотека, книги всех жанров

Реклама:

Чуждо влияние
image
Информация о произведении:

Автор: Джил Хатауей,

Жанр: Триллер,

Серия: Приплъзване,

Издательство: Егмонт,

Язык: bg

Дарбата (или проклятието) на Вий — да се приплъзва в съзнанието на другите и да вижда през техните очи — беше под контрол, след като, без да иска, стана свидетел на ужасната смърт на нейна съученичка преди шест месеца. Но тъкмо когато се е успокоила, Вий преживява нещо странно. Губейки съзнание, се… озовава на изоставено място, на ръба на скала, взирайки се към безжизненото тяло на момчето, което се бе възползвало от нея миналата година. Явно не само тя има дарбата да се приплъзва. И другият е тук, за да отмъсти.
Чуждо влияние-Джил Хатауей

      Джил Хатауей

      Чуждо влияние

      (книга 2 от "Приплъзване")

На Дж., С. и Ф. — мъжете на моя живот!

      Първа глава

Сънят винаги се развива по един и същи начин.

Седя до шофьорското място, колата лети по междущатската магистрала. Миризмата на бензин щипе ноздрите ми. Устните ми се движат, чувам звука, но думите ми са напълно лишени от смисъл.

И знам какво следва, но съм безсилна да го предотвратя.

Зад волана седи жената с бялата коса и мъртвите очи. Не спира да се смее. Опитвам се да й кажа да спре, че ще ни убие, но думите излизат от устата ми отзад напред, обърнати обратно, и тя се залива от смях. Обръща се към мен и от устата й плъпват червеи и паяци. Това така ме стряска, че за миг почти забравям…

Че ще умрем.

Чува се стържещ звук и двете едновременно се вторачваме през предното стъкло. Шосето завива наляво, но колата продължава да се носи напред, излитаме от шосето, фаровете осветяват редица след редица царевични стебла.

И от нищото пред нас изскача дърво.

Ушите ми забучават от писъците, но не мога да ги затисна с длани, понеже стискам пластмасовото шише с бензина.

Експлозия, светлина, горещина.

И вече ни няма.

Събуждам се с изтръпнали крайници в моята стая.

Устата ми зее отворена, но няма как да разбера дали писъците са останали в съня или са ме последвали в притъмнената стая. После вратата се открехва и Мати, сестра ми, пристъпва безшумно в стаята, така че явно съм я събудила. Баща ми, детски хирург, на когото утре предстои важна операция, явно снощи си е легнал с тапи за уши. Поне него не събудих.

Мати дръпва завивките и аз се отмествам да й направя място.

— Пак същият ли? — прошепва и аз извръщам глава и се втренчвам в тавана. Мати знае, че сънувам смъртта на Зейн, но не знае, че в съня умиращата съм аз. Че бях с него, когато полудялата му майка удари колата и уби и двама им на място. Че бях… в тялото му.

Няма име за това, което съм, което умея да правя. Поне доколкото знам. В нощта, в която Зейн загина, се бях вмъкнала в съзнанието му по същия начин, по който безброй други пъти съм се плъзвала в съзнанието на други хора, щом докосна нещо, върху което са оставили емоционален отпечатък. Но в онази нощ умишлено се опитвах да се вмъкна в мислите му, за да открия изчезналата Мати, затова използвах една от любимите му книги на Фицджералд. Хората често оставят по нещичко от себе си върху неодушевени предмети — бижута, дрехи, мебели, пари. Зависи какво е попаднало между пръстите им в миг на силна емоция.

Като по-малка не умеех такива неща. Всъщност, преди да стана на единайсет, си бях съвсем нормална. Тогава за първи път се плъзнах в чуждо съзнание. Помня случката ясно — канех се да се възползвам от факта, че Били Морган е извън класната стая и да скрия несесера му с емблемата на „Къбс“1 зад бюрото на учителката, но в следващия миг се озовах надвесена над писоара в мъжката тоалетна. Преживяването бе крайно травматизиращо. Оттогава всеки път, когато докосна вещ, върху която някой е оставил емоционален отпечатък, неволно се плъзвам в съзнанието му. Понякога успявам да го предотвратя, като дъвча кофеинови таблетки, за да се задържа будна и съсредоточена, но в повечето случаи не мога да го контролирам. Едва през последната година се научих да управлявам силата си. Но въпреки това има моменти, когато съм твърде уморена или разконцентрирана, и тогава не успявам да го спра.

Но Мати не знае за това. Знае единствено, че първата ми истинска любов загина в ужасна автомобилна катастрофа преди шест месеца и че продължава да навестява сънищата ми. Сега тя ме прегръща през раменете. Уви, наясно е, че сънищата имат способността да превземат съзнанието ти и да преливат в реалността. Нали изгуби двете си най-добри приятелки горе-долу по същото време, когато загина Зейн — едната бе убита, а другата се самоуби. Предполагам, че и в нейните сънища се лее точно толкова кръв, колкото и в моите.

— Три и половина е — казвам, поглеждайки будилника. — Дай да се опитаме да поспим.

Мати кима, клепачите й вече се затварят. Гледам я как се унася, после се обръщам настрани и се зазяпвам през прозореца. Понякога виждам лицето на мама в блясъка на луната, но не и тази нощ. Облаците са твърде плътни.

Миризмата на бекон ме изтръгва от неспокойния сън. Баща ми явно е станал рано-рано, за да ни приготви закуска, преди да тръгне за болницата. Поглеждам часовника. Още няма шест. Мати спи с широко отворена уста и от време на време прохърква като скимтящо кученце. Измъквам се внимателно от леглото и изключвам будилника.

Долу баща ми стои пред кухненския плот с гръб към мен. Тъмната му коса стърчи рошава като на малко момче. И макар да е правил омлет по денвърски достатъчно пъти, та да може да изрецитира рецептата отзад напред, пръстът му лекичко следи редовете в оранжевата готварска книга, отворена на плота.

Книгата на мама.

Връщам се обратно в коридора, после тръгвам отново към кухнята, влачейки шумно крака, за да ме чуе. Когато влизам, виждам, че е затворил книгата и я е върнал на мястото й между зехтина и бурканчетата с екзотични подправки.

— Добро утро — прогърмява гласът му. — Как спа, Вий?

Читать далее
Яндекс.Метрика